|
1.882 |
|
0.012 |
|
1 |
|
0.078 |
|
0.262 |
|
2.348 |
|
0.005 |
|
0.469 |
|
0.393 |
|
0.173 |
|
2.076 |
|
0.013 |
|
0.167 |
|
0.052 |
|
1.179 |
|
0.326 |
|
1.318 |
|
0.258 |
|
0.242 |
|
0 |
|
0.526 |
|
0.022 |
|
0.001 |
|
0.091 |
|
0.423 |
|
1.06 |
|
0.032 |
|
1.394 |
|
0.056 |
|
0.102 |
СВЕТОВЕН СЪВЕТ ЗА ЗЛАТО
ТЕНДЕНЦИИ В ТЪРСЕНЕТО НА ЗЛАТО
ПРЕЗ ВТОРОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2012
Август 2012
Резюме
Потреблението на злато от 990 тона през второто тримесечие в стойностно изражение се оценява на 51,2 млрд. щатски долара. Търсенето в бижутерийния и индустриален сектор, както и в инвестиционния сектор отслабна, отбелязвайки спад от миналогодишните нива. Спадът бе частично компенсиран от увеличението на покупките от страна на централните банки. Индия и Китай оказваха силно влияние върху потребителското търсене в световен мащаб.
Обзор на световния пазар на златото за Второ тримесечие на 2012 г
Търсенето на злато утихна през второто тримесечие на годината, спад от 7% в сравнение с второто тримесечие на 2011 и от 10% под нивото на предишното тримесечие. Липсата на ясен ценови тренд генерира противоречиви реакции сред потребителите в световен мащаб. Златната еволюция на Русия- Русия играе все по-важна роля на световния пазар. Икономическият растеж стимулира търсенето на бижутерия, централната банка остава важен купувач на злато от публичния сектор, а страната отчита и 8% от световния минен добив на злато. Потреблението на злато възлиза на 990 тона през второто тримесечие на 2121 г.,7% под миналогодишното ниво. По-слабото търсене от бижутерийния и индустриален сектор, както и по-слабото търсене за инвестициии бяха донякъде компенсирани от известен скок в покупките от страна на публичния сектор. Предлагането на злато спадна с 6% в сравнение с предходната година, което се дължи най-вече на по-ниския добив от рециклиране. Средната цена за тримесечието бе 1 609,49 щ.дол/трой унция, 7% над средната тримесечна цена за Второ тримесечие на 2011;следователно на годишна база е имало само незначително стойностно намаление от 1% на потреблението на злато до 51,2 млрд. щатски долара. Поглеждайки към първата половина на 2012, потреблението на злато от 2 090,8 тона е с 5% по-ниско в сравнение с предходната година и 14% над средната за палугадие за петгодишния период от 1 828,7 тона.Второто три месечие на годината бе период на от широка странична консолидация на международната цена на златото, която се колебаеше през по-голямата част от тримесечието затворена в рамките 100 щ.дол. около 1 600 щ.дол/тр.унц.. Липсата на ясно изразен ценови тренд предизвика противоречиви реакции сред потребителите, и по-специално сред инвеститорите. Докато някои инвеститори използваха затишието на цената да попълнят своите инвестиции, други избраха ликвидирането на позициите си и извличане на печалба от тях до появата на по-изразен тренд. Тези две противоречиви действия се открояваха във всички инвестиционни сектори, и нетното въздействие или търсенето на ETFs и подобни продукти беше практически нула, като отливът от ETFsв течение на второто тримесечие възлезе на незначителните 0,8 тона. Въпреки че е по-слабо по сравнение с предходната година, инвестиционнто търсене през второто тримесечие остана на по-високи нива от тези, които съществуват от трето тримесечие на 2008. Най-общо, цифрите сочат, че златото продължава да се използва за целите на запазване на капитала и като ликвидно средство. Индия и Китай продължават да доминират в световното потребителско търсене, отчитайки комбинираните 45% от общото търсене в бижутерията, от търсенето на кюлчета и монети през второто тримесечие. По тази причина търсенето в световен мащаб силно отразява тенденциите в тези две страни, които не непременно са отражение на други пазари в света. Индийските потребители бяха разочаровани от рекордно високите цени на местния пазар, като рупията силно се обезцени към щатския долар, тласкайки цените нагоре над ключовия психологичен праг от 30 000 рупии за 10 грама. Икономическият спад в Китай и липсата на ясна посока в движението на цената на златото бяха главните фактори обусловили спада в местното потребление в сравнение с периода от предходната година. Извън Индия и Китай, инвестирането от страна на дребни инвеститори нарастна с 16% на годишна база до 1962 тона, като инвеститорите от повечето други региони предпочитаха да купуват при спадове на цената и над тях да извличат печалби. Европейските инвеститори бяха особено активна сила в течение на второ тримесечие, като продължаващата криза в еврозоната насочваше вниманието към ролята на златото за диверсициране на риска и запазване на капитала. Без Индия и Китай от съвкупните данни за бижутерията, резултатът епо-умерен спад от 4% в сравнение с предходната година,сочещо по-смесено тримесечие по потребители, пазари и региони. Докато слабостта беше широкият спред между Средния Изток и по-специално западните пазари, накои страни, включващи Турция, Египет и Русия, генерираха растеж на потреблението. Обаче, глобалният сектор остана под натиска от комбиниранито на по-високи средни цени и по-слаб потребителски сегмент, което бе напоено с неопределената глобална икономическа среда. Търсенето на злато от централните банки и институции от официалния сектор нарастна през второто тримесечие. Златните резерви се повишиха с 157,5 тона, най-големите нетни покупки за тримесечие от този сектор, откакто секторът стана нетен купувач от второ тримесечие на 2009. За първата половина на годината, златните резерви се повишиха с 254,2 тона, по сравнение с 203,2 тона през първото полугодие на 2011 г. Покупките продължават да бъдат концентрирани при централните банки на развиващите се икономики и отразяват необходимостта от диверсификация на резервите, поддържайки стратегическа алокация в злато в своите портфолиа. Това предполага, че като централните банки натрупват резерви в чужди валути, и по двете направления чрез интервениране и чрез обмен, техните златни резерви следва да се увеличат, за да се поддържат пропорционални алокации.
Превод Финтех ООД